ЖЍЛАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от жилав. Тревата има малък, жилавичък, кръгличък корен, с тъпо, белезникаво връхче. Д. Попова, ГП I (превод), 510. Но на мене... да си призная, месото ми се види малко жилавичко... О, 1941, бр. 919, 3. Детето е слабичко, но жилавичко.