ЖЍЛАВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Качество, свойство на жилав; жилавина. Сякаш в нея [ръченицата] са въплътени пъргавината на ума, жилавостта и здравината, присъщи на нашия народ. Лит. ХІ кл, 97. Металите могат да бъдат изтеглени и от жица, което свойство се нарича жилавост. Хим. IХ кл, 1950, 114.
2. Спец. Свойство на металите и минералите да запазват своята цялост при удар или механично натоварване, в противоположност на крехкост. Производителите предлагат и набор от марки стомана с различна якост, корозионна устойчивост. жилавост, пластичност. Е. Дулевски, СМ, 18. Нефритът има влакнеста структура, което определя неговата жилавост и здравина. Класа, 2013, бр. 1644, 4.