ЖЍЛВАМ, -аш, несв.; жѝлна, -еш, мин. св. жѝлнах, прич. мин. страд. жѝлнат, св., прех. Жиля изведнъж, обикн. неочаквано, ненадейно. – Бръм! – изви се пчелата / и му жилна ръката. В. Паспалеева, МСС, 8. На всеки свой клиент той знаеше какво да каже, без да го обиди и разсърди. Жилваше остричко ония сиромаси, които се влачеха след либералските общинари с надежда да получат някое пъдарско или пазвантско място, но които все оставаха на сухо. Г. Караславов, ОХ, 252. Докато тичаше през буренака, стрък млада коприва я жилна по босите крака. жилвам се, жилна се страд.