ЖИЛÈТ м. Остар. Книж. Жилетка. Тоя господин бе облечен не като тукашен селянин, а в панталони, без жилет. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 43. Сега и с шефа да ви запозная, / .. / С опънат до пропукване жакет, / а на корема объл – бял жилет, / верижка на часовник там лъщи. Ем. Попдимитров, СР, 50.

– От фр. gilet през рус. жилет.


Източник: Речник на българския език (онлайн)