ЖИЛÈТКА ж. 1. Къса плетена дреха, обикн. с дълги ръкави, която се закопчава отпред. Пред работилницата застигна една работничка, облечена във вълнена жилетка на сини и оранжеви линии. М. Грубешлиева, ПИУ, 87. Той бе цял опакован и навлечен със стари вълнени фланели, с вълнени жилетки, които кафявите му пръсти едва разкопчаваха и закопчаваха. И все пак изсушеното му тяло зъзнеше. Б. Йосифова, БЧМ, 193.
2. Къса мъжка дреха до кръста без ръкави и без яка, изработена от плат, с копчета отпред, която се носи под сакото. Априлов седна под ябълката, разкопча си бялата жилетка, бръкна в джеба на палтото си. А. Каралийчев, НЗ, 159-160. Никола скочи ужасен по нощница и почна бързо да се облича. Той няколко време не можа да каже нищо, а като побъркан разкопчаваше и закопчаваше ризата, жилетката, палтото. Елин Пелин, Съч. IV, 200. Перо седеше там самичък и четеше вестник, метнал крак върху крак и съблечен по жилетка. Г. Райчев, ЗК, 61. Видях, че има вратовръзка с карфица, а на жилетката – часовник с алтънлия синджир. Ив. Хаджийски, БДНН II, 141. Аз научих от майстор Йордан да шия и жилетки. К. Митев, ПБ, 140.
3. Спец. Къса дреха без ръкави, със специален цвят или защитна обвивка, използвана като предпазно средство при някои действия. Хеликоптерът кацна. Помолиха ни да слезем, за да не станем жертва на евентуален инцидент, а на наше място се качиха две опасани с бронирани жилетки войничета. А. Жалов, ПБ, 116. Задължават велосипедистите да ползват светлоотразителна жилетка. Д, 2012, бр. 116, 1. Спасителната жилетка е практически единственият елемент от екипировката на гмуркача, пряко осигуряващ неговата безопасност. К. Лясков, РГП, 39.
◊ Пука ми на жилетката. Жарг. Никак не ме интересува, не ме засяга, не ме е грижа. Прозвището се разпространи неочаквано бързо и стигна до техните уши. „Пука ми на жилетката – каза Красимир. – Те да се благодарят, че не си взехме шапките... Имаше по едно място в колите и за нас...“ Г. Мишев, ЕП, 164.
– От фр. gilet.