ЖИЛÈЦ, мн. -лцѝ, м. Остар. Мъж, който живее някъде; обитател. Бабичката хазайка е ирландка, младата съседка, французкиня, четвъртият жилец, т.е. моя милост, е българин. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 173. Много от хижите изглеждаха изоставени, жилците им бяха слезли долу, в селото. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 335. Тие конаци [пашовските] навождат униние даже и на своите жилци, които са меняват твърде често и които прескачат през техните прагове само за това, за да погледат на сиромашките сълзи. Л. Каравелов, Съч. IV, 172.