ЖЍЛИЦА ж. Остар. и диал. Умал. от жила (в 1, 2, 5, 6, 8 и 9 знач.). Притурете при сичкото това невинна усмивка на алените мерджанени и малко надутички устни, нежна белота на кожата, чрез която са виждале синевати жилици, увереност, живост и правилност в сяко едно нейно движение – и ето ви в няколко черти кадрата на пловдивската хубавица. Л. Каравелов, Съч. VIII, 38. На излизане от тунела Гарванов ме накара да се вгледам в жилиците на скалата и обясни как се разполагат дупките в зависимост от твърдостта ѝ. Н. Хайтов, ШГ, 80. Листата на това растение [новозеландския лен] имат дълги жилици, които са много по-яки от нашия лен и от кълчището. Знан., 1875, бр. 16, 253.