ЖЍЛИЧКА ж. Умал. от жилица. Мъчно се прихващаха закуми. Трябваше да се потопи клонче във вода и да стои в нея дотогава, докато пусне жилички, и сетне, в специална пръст – мека и рохкава, вече се забучва. Р. Вапцарова, М, 47.
