ЖЍЛИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Специална сграда, част от нея или отделно помещение, предназначено за живеене на хора; дом, къща, апартамент. След малко време четворицата души пристигнаха в жилището на учителя в училището. Ив. Вазов, Съч. VI, 55. Баба Панчовица му [на Вълчо] е преградила едно кътче нейде зад къщата и това е неговото жилище. Т. Влайков, Пр I, 186. А хазайката му, великомилостивата мадам Тодорка, беше му отпуснала почти без пари хигиенично жилище в зимника си. Хр. Смирненски, Съч. III, 94. Понеже топлата вода съдържа много топлина, употребяваме я в грейки, термофори и за водно отопление на жилищата. Физ. Х кл, 1951, 56. Жилище за едно семейство. Просторно жилище. Вноска за строеж на жилище. // Обикн. мн. Голяма, обикн. многоетажна постройка, с много апартаменти, които служат за живеене; блок, жилищен блок. Като се изкачиха на малкия хълм, застроен с нови жилища, Киро се поспря и каза: – Хайде да ги разгледаме вътре. И. Петров, МВ, 212. Типови жилища. Военни жилища. Общински жилища.
2. Разш. Рядко. Място за живеене. – Слушай, Гочо. Кравите са като децата... Не им ли почистиш жилището, не дадеш ли им по-угледна храна – току виж, че са залинели. Кр. Григоров, Н, 137. Той може да ни каже, нещо за оня възторжен, окъсан и скитник калугер, който е минал оттука преди девет века и половина, за да си търси жилище в корубата на едно дърво. Ив. Вазов, Съч. ХV, 8. Гората, която е пълна с благоухание, са представлявала като истинно жилище на самодивите. Л. Каравелов, Съч. II, 28.
◊ Вечно жилище. Книж. Гроб. Присъствувах на погребението на Михалаки Георгиев, починал през февруари 1916 г., останах изненадан, че сравнително малко хора го изпратиха до вечното му жилище. СбЦГМГ, 76. Сега мнозина от ония, които го обичаха като баща и учител, прииждаха да се простят с него и да го изпратят до вечното му жилище. Д. Марчевски, ДВ, 96.