ЖЍЛО, мн. жилà, ср. 1. Заострен игловиден орган в края на тялото у някои насекоми, с който жилят, като изпускат отровна течност. Пчелицата не дочака втора покана. Спусна се надолу с гневно бръмчене и заби жилото си във влажния мишкин нос. П. Бобев, ГЕ, 160. При обезпокояване осите яростно бранят своите гнезда и жилото им може да развали за цял ден веселото настроение на туриста. П. Делирадев, В, 173. Кацнали по различни растения, те [вълчите мухи] издебват насекомите и връхлитайки внезапно върху тях, ги улавят във въздуха. Дори пчелите и осите, макар и снабдени с отровно жило, често стават жертва на тези хищници. М. Йосифов, НСН, 5.
2. Прен. Острие на някакъв предмет, наподобяващо жило. За минутка само Дамян, Драката и Цикалов опряха в скалата стоманените жила на пистолетите. Т. Монов, СН, 254. Наистина в заливчето влизаше малък гръцки катер с щръкнало жило на бордовата картечница. Н. Антонов, ВОМ, 101.
3. Прен. Язвителни, злъчни думи и изрази и под., с които се критикува, изобличава или подиграва; сарказъм, острота. Смилец стрелна с недоволен поглед Ивайла, като усети жилото на сарказма му. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 42. В десетгодишния си живот „Стършел“ има вече своите етапи на развитие. На първо време неговото жило се насочи към народната опозиция, открита проява на световната реакция у нас. ЛФ, 1956, бр. 8, 2.
4. Разг. Умъртвена тъкан с жълтозеленикав цвят в центъра на цирей. Фурункулът има жило в центъра на възпалителния инфилтрат. Р. Гайдарски, ООХ, 235.