ЖИЛÒВЛЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Живовляк, жиловлек. – Какво си почнал да пълнееш откъм пръстите? – Абе остави! Паяк ли ме ухапа, не знам. – Тъй ли? Късмет имаш, че ме срещна, братче... Ще потърсиш едно листо жиловляк и ще превържеш пръста. Тонич, ПВН, 35.