ЖЍТЕЛКА ж. 1. Жена, която живее постоянно в някое населено място, където е и административно регистрирана. Според една от най-възрастните живи днес жителки на Росеново – баба Жека Буланова, първоначално селото било струпано малко по-нависоко, по-близо до Калето. Д. Радойнова и др., РПР, 117. В Шумен виждаме не само да свършват редовно ученички (местни жителки) четвъртий клас, но тук се е отворил и първият наскоро стъкмен педагогически курс, който за една година приготвяше учителки, които се пръскаха из всичките градища на България. ЖГ, 1900, бр. 12, 2. Жителка на град Варна. Софийска жителка.
2. Разш. Остар. Лице от населението на дадена област, територия, държава и под. От началото на 1820-те в красотата на римлянките и на жителките на областите Лацио и Кампаня художниците търсят, и намират, идеалната красота от Рафаелов тип. А. Ангелов, ДД, 43.Ето един откъс от това приветствие: „Добре дойде, прекрасна невесто Христова, гълъбице чиста, позлатена от Светия Дух, жителко на пустинята, събеседнице на ангелите!“. Д. Петканова, БСЛ, 488. ● Обр. Ловецът, щом зърнал задрямалата козица, опънал лъка си и насочил стрелата към рогатата горска жителка. А. Каралийчев, ТР, 198.
3. Остар. Жена, която живее, обитава сграда, къща и под.; обитателка. Добрата бабичка, самичка пазителка и жителка сега на митрополията, ме посрещна приветливо и ме поведе през двора. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 177. Целий живот на жителките на малката къща се прекарваше в тревожно и нетърпеливо очаквание. БСб, 1897, кн. 9, 976.