ЖЍТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от жител. Той [Евлия Челеби] оставя записи на свои лични пътешествия. Една от постоянните точки в неговия модел на описание е жителският състав на всеки град, представен чрез етническата характеристика на населението, броя на махалите, в които живеят различните групи, и езиците, които се говорят. Цв. Георгиева, ППБ, 39.


Източник: Речник на българския език (онлайн)