ЖЍТЕЛСТВО, мн. няма, ср. 1. Обикн. със съгл. опред. Административно разрешение за живеене в определено населено място, обикн. по-голям град. Ръстът на големите градове се регулира чрез икономически и административни мероприятия. Административните предвиждат редица ограничения в даването на постоянно или временно жителство в града. Л. Тонев и др., Г, 15. – Разбрах – каза му Гита, – че ти си истински хапльо, щом не можа да уредиш софийското ни жителство. К. Калчев, СТ, 136-137.
2. Остар. Книж. Живеене, пребиваване на човек в определено населено място; местожителство. Под име скитающи са народи ние подразумяваме оние живи същества, които са местят от едно място на друго, т.е. които нямат постоянно жителство. Знан., 1875, бр. 12, 180. Вестниците известяват, че крал Милан има намерение да си наряди постоянното жителство в Белград. БЗ, 1890, бр. 77, 2.