ЖЍТЕЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Живея, пребивавам някъде като жител. Много варвари жителствували и в горещите степи около Синай. Възр., 1933, кн. 8, 229. В Европейска Турция жителствуват шест народа турци, славени. Ч, 1871, бр. 19, 588.


Източник: Речник на българския език (онлайн)