ЖЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни и -тена, -тено, мн. -тени, прил. 1. Който се отнася до растението жито и до неговия плод. От ботушите на редосеялките изтича в сухата пръст отбрано, почистено житно семе. А. Каралийчев, С, 100. Ми знаем, че человеците в най-старите времена са знаяли да разтриват житните зърна помежду два камена. Г. Йошев, КВИ (превод), 3. Житната мирис се вдига / в свода на облак зелен – / някъде пей чучулига / песни за божия ден. Сл. Красински, ЗО, 75. Житен клас. Житен осил. Житен прашец. // Който се състои от жито – от отделните стъбла на жито заедно със зърната или без тях. Момчетата се напиха с ледена вода, направиха си мъничка воденичка от житени сламки и коленичили над бистрия ручей, унесени в играта, не забелязаха кога потъмня небето и затрещяха гръмотевиците. А. Каралийчев, СР, 67. Шмугаше се [Ленко] зад житните камари, наблюдаваше кой от Паламидовите къде ходи и какво прави. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 269. Одърът сега не личеше под постланите скъпи кожи, килими и наваляните, дебели като житен сноп, възглавници. Ст. Загорчинов, ДП, 125. Каква невеста си била ти, мамо! / .. / Какви коси! Едничка ли девойка / въздишала на моминския праг / да метне като житена ръкойка / таквиз коси до момъка си драг. П. Матев, Худ. С I, 308.
2. За земна площ – който е засят с жито. Влязъл в стаята мирис от нивите житени. Мл. Исаев, О, 53. Житен блок.
3. Обикн. за брашно – който е получен, направен от плода, зърната на жито. В ръка те държат тънка, увита на руло питка, подобна на палачинка, направена от житно брашно. Пшеницата е на почит и на власт по сирийските полета. В. Дойков, НС, 41. От невиделица изскочил един вълк, ей такъв, три дни нищичко не хапнал. Облещил се, тропнал с крак: – Стой, питке житена! А. Каралийчев, ПС I, 8. Тя ще всякога да смеси в житеното брашно и малко кукурузно. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 204.
4. Който е предназначен за плода, зърната на жито. Мина край едно село от глинени къщурки. Плетени огради. Житни кошове. Купи сено. А. Каралийчев, ПГ, 184. В началото на месец септември Подгоровската чета подпали големия житен склад на гара Дъбовец. Д. Ангелов, ЖС, 366. Житен хамбар.
5. Като същ. житни мн. Бот. Семейство едносемеделни растения, едногодишни и многогодишни треви, рядко дървовидни, с голямо стопанско значение. Poaceaе, Gramineae. Царевицата е едногодишно тревисто растение от семейството житни. БЕ VIII кл, 1980, 34.
◊ Житен бегач. 1. Вредно твърдокрило насекомо, което се храни с класовете на житните растения. После дойдоха неколцина мъже. Те се готвеха да поемат към Миов геран, дето в пшеничния блок се появил житен бегач. Н. Тихолов, ДКД, 178. 2. Зоол. Род бръмбари с тяло, дълго до 24 мм, и пригодени за бягане крака, опасни вредители на житните култури. Zabrus. Житен (житни) пазар. Постоянно място за търговия с пшеница, ечемик и др., разположено обикн. на търговски път и в центъра на богат земеделски район. На няколко места се отваряха малки площади и само житният и конският пазар бяха доста широки празни места на двата края на чаршията. Д. Талев, ЖС, 21. А тая година в Преспа стана вече истински панаир, по атпазар, по житни пазар, на площада при градския часовник, почнаха да изникват редици сергии и бараки. Д. Талев, ПК, 303-304. Житна дървеница. Полукрило насекомо с дълго тяло, оцветено светложълто до тъмнокафяво, опасен вредител по житните култури. Eurigaster. Житна пиявица. Бръмбар от семейство листояди, опасен вредител по житните култури. Zema melanopus. Житна стъблена оса. Насекомо от разред ципокрили, с черно с жълти напречни ивици тяло, вредител по житните култури. Cephus pygmaeus. Житни мухи. Зоол. Семейство насекоми, някои от които са вредители по житните култури, други са паразити по насекоми, а тропическите видове причиняват очни заболявания по животните и човека. Chloropidaе. Житни треви. Едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство житни, които се използват предимно като фураж за селскостопанските животни.