ЖЍТЕНИЦА ж. Диал. Житна плява. Тя [момата] не търпи в седянката ленивеца момък, закъснял в женитбата си, и го подканя да се жени, като му пее: „Сто ергене за кош слама, / и тя да е житеница, / тригодишна ръженица“. ЖГ, 1904, бр. 14-15, 10-11.


Източник: Речник на българския език (онлайн)