ЖИТИЕПЍС м. Книж. 1. Само ед. Създаване, писане на жития; житиепиство. Византиецът Георги Скилица, в духа на съвременната житиепис – повече въз основа на собствени догадки, отколкото на някакви писмени или устни предания – е описал младежките години на светеца. Ив. Дуйчев, РС, 92.
2. Житие. Такива препирни между християнски светци и друговерци изкусители са ни познати и от други жития, познати са ни и от житиеписите на Исуса. Г. Константинов, СБЛ, 204.