ЖЍТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Хамбар; житница1. Милчо наедно с помагачите и той вършеше работа; туй ми ти кочина, курник, житник – скаряса ги сам-саменичък сред двора. Ил. Блъсков, ЗК, 166. Селянинът събира житото в житник. Д. Манчев, БЕ III, 116.