ЖЍТНИЦА1 ж. 1. Хамбар. Годината беше плодородна, житниците пращяха от жито. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 88. Подир харман, когато дядо Петко насипа новото жито в житницата, повика Матейчовата майка и отдели един шиник зърно. А. Каралийчев, СР, 46. Земледелецът събира пшеницата в житницата си. ХС, 1901, бр. 8, 41. Появил се грозен юнак, / .. / Кого срещне, сече, коли. / Търговците не търгуват. / Във житници мишки пеят, / във чершии псета вият. Нар. пес., СбВСт, 154.
2. Прен. Географски район, област, където се ражда, произвежда много жито. Каква великолепна гледка се открива отгоре! Необхватни ниви с хиляди, хиляди кръстци жито – това е Северна Добруджа, житницата на Румъния. Г. Белев, КР, 83. Докато първият щат, с население около сто милиона души, е житницата на страната, то вторият се смята за индустриалната база на Индия. Т. Кюранов, АП, 155. Някога Южен Виетнам бе житницата на страната, но земеделското производство в Южен Виетнам сега непрекъснато намалява. Ал. Гетман, ВС, 358. Тя [долината на Оронт] дълго време храни разни завоеватели (египтяните, асирийците, персите и македонците), а в ръцете на римляните стана житница на целия свят. Ив. Радославов, УВИ (превод), 49. Дунавската равнина е житницата на България.
3. Обикн. мн. Рядко. Земни площи, ниви, засети с жито. Земята се зарина с град – едър като орехи. Очука храните до клас. Почерняха златните житници. Заприличаха на гробище. А. Каралийчев, В, 53.
ЖЍТНИЦА2 ж. Диал. Класица (в 1 знач.); класатица, класатница.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.