ЖЍТЦЕ, мн. няма, ср. Умал. от жито (в 1 и 2 знач.). – Времето се разваля, тия камари трябва да се стегнат, ако завали, житцето ни ще изгние за едното чудо. Г. Караславов, ОХ III, 52-53. – Ех, председателке, веднъж да приберем житцето! Н. Каралиева, Н, 144. – Стегна ни зимата отрано, па ще видим докъде ще изкараме. Имаш ли брашънце, житце? – Абе какво да ти кажа. Май, май на довършване е всичко. Кр. Григоров, ТГ, 42. И като нямаше как, дядо Иван реши да излезе из село и да потърси отнейде малко житце или мисирец в заем. Ст. Марков, ДБ, 83.