ЖЍУ-ЖЍЦУ, мн. няма, ср. Джиу-джицу. В Германия той беше понаучил малко от жиу-жицу, бокс и други хватки, които понякога обичаше да демонстрира пред младежите. В. Нешков, Н, 313. Поради постоянната ми работа с лостове бях придобил изключителна здравина в ръцете и затова похватите ми на жиу-жицу бяха особено ефектни. Л. Добрич, ЦС, 96.
– От яп.