ЖЍЦА ж. 1. Метална гъвкава нишка, употребявана обикн. като електропроводник. Помня от онова време, че за половин ден в цялото селище поникнаха белите електрически стълбове. Оставаше само да се турят изолаторите и да се опъне жицата. Й. Радичков, В, 94. Изпънатите телеграфни жици бръмчаха над главата му [на Левски] и отнасяха мисълта му назад към Пловдив. Ст. Дичев, ЗС II, 229. Отдалеко, нестигнал още до трамвайната спирка, чувам съскането на електрическата жица. Д. Калфов, Избр. разк., 335. Като спряха, царят и царицата се приближиха до тях, а отстрани застана някакъв придворен, който държеше в ръцете си някаква изплетена от тънки златни жици ваза. Елин Пелин, ЯБЛ, 72-73. ● Обр. Страна на разточителното слънце! / Навред – и в яркоцветните шевици, / и до глечосаните пъстри грънци / са се преплели слънчевите жици. Бл. Димитрова, Л, 280. Дъждът шибна на дебели жици, бурята с ярост разтърси балкана. В. Ченков, ПС, 85. // Гъвкав проводник с мека обвивка, който свързва телефонния апарат със слушалката. Резкият звън на телефона го откъсна от преписката. Гласът от другия край на жицата достигаше до Иван като тихо бръмчене на муха. М. Марчевски, П, 203. // Жарг. Остар. Само членувано. Обикн. в съчет. с предл. по. Телефон. Обаждам се по жицата. Δ Чухме се по жицата.
2. Простонар. Струна. Гороломов се усмихна, взе китарата, махна червения калъф, тури пръсти на жиците и, като се загледа в една точка, запя. Й. Йовков, ПГ, 44. Тогава първият божек извади от торбата си една гъдулка и засвири на една жица, а другият, седналият, запя: „Заженил се цесаря / за девойка мънина“. А. Каралийчев, ПГ, 100. Добри разгърнал вестника. Показала се лъскава жълта цигулчица. – Лък и жици няма. Баща ти ще ти ги купи. Ст. Грудев, ББ, 11.
3. Разш. Остар. Нишка на плат. Тънък е косъмът и жицата на коприната. П. Р. Славейков, ПЧ, 46. За възпоминание на такова важно събитие [кръщението] в живота на новопосвещаемия, припасваха го с вълнен пояс или с вълнена жица, която имаше символическо значение. Р. Каролев, УБЧИ, 122.