ЖЍЧКА ж. Умал. от жица; малка тънка жица. Волфрамът е най-здравият и най-труднотопим метал. Употребява се за направа на висококачествена стомана, жички на електрически крушки, радиолампи и др. Р. Димитров, РЗН, 30. В 1916 година руският учен И. И. Андреев установява, че когато смес от газообразен амоняк и кислород се прекара през мрежа от тънки платинови жички, амонякът изгаря. К, 1963, кн. 3, 11. Щом превали нощта и клепачите натежат за сън, глъчката онемява. Тогава вечният цигулар, щурецът, дръпва лъка по тънките жички на цигулката си. А. Каралийчев, С, 298. – Лесно ли се научи да тъчеш? – Лесно то! Колко съм плакала... Едни пусти жички сè се късаха .. щом блъсна совалката и те се скъсат. Г. Райчев, ЗК, 42.