ЖЛЕБ1, жлèбът, жлèба, мн. жлèбове, след числ. жлèба, м. Дълга, тясна вдлъбнатина по предмет, в която обикн. влиза изпъкнала част на друг предмет; длаб, улей. Зимно време по снежното шосе се проточваха цели кервани волски впрягове, които влачеха трупите направо по снега и оставяха отдире си широки гладки жлебове като следи от плазовете на великански шейни. Н. Тихолов, ДКД, 67-68. Преди това бях дръпнал капаците на прозореца – те не се затваряха като врата, а се плъзгаха върху жлебове. А. Дончев, ВР, 83. Макарата е нисък цилиндър, който може да се върти около своята ос. По околната му повърхнина е направен жлеб, по който е прекарано въже. Физ. VII кл, 30.
ЖЛЕБ2, жлèбът, жлèба, мн. жлèбове, след числ. жлèба, м. Диал. Голям съд за превозване на грозде по гроздобер и за мачкане на гроздето при приготвяне на вино; кораб. „Ела с разтворено око, готово и жадно да обгърне красотата на едно райско кътче от нашата родина, където есен по калдъръма на крайбрежните улици тежко скрибуцат пълни коля със златна загария и жлебове с гроздов сок.“ Ст. Станчев, НР, 61. Тук-таме намирисваше на катран, накапал от дървените оси на колите, които през дните на гроздобера здраво са скърцали под пълните жлебове. Т. Харманджиев, КВ, 174.