ЖЛЕЗА̀ ж. 1. Анат. Вътрешен орган у човека и животните, който изработва необходими за организма хормони, секрети или служи за отделянето на вредни за организма вещества. Едни жлези отделят секрети на повърхността на тялото или в кухините на органи. Други отделят секрет в кръвта. Биол. VIII кл, 2005, 11-12. Пазачът я [кобрата] хваща ловко за шията и я изнася пред любопитните посетители, а дежурният лекар разтваря устата ѝ и изцежда с щипци жлезата над коварния ѝ зъб, из който блясва капка бистра отрова. Св. Минков, ДА, 80. В кожата на видрата има много жлези, които излъчват голямо количество мазнина за намазване на козината, за да не пропуска вода. П. Петков, СП, 14. От 8-мия до 12-ия ден в пчелите се развиват добре надглътъчните жлези, които отделят млечице. Б. Бижев, СП, 33. Ролята на своеобразен филтър на солта играе двойката солеви жлези, разположени над човката на чайката. НТМ, 1961, кн. 4, 30.
2. Само мн. Разг. Възпаление на белодробните жлези. Даже по-малкият Стоян, когато залиня, побледня, той не го заведе на лекар. Майката повика фелдшера от селото и той каза, че има жлези и трябва да бъде гледан по-добре, на рентген трябва да отиде, че жлезите предвещават нещо по-лошо, ако не вземат мерки. Ст. Даскалов, БМ, 268. – Взимат от домовете си [учениците] пари за закуска, но купуват цигари, кибрит. Получават жлези и слаби бележки. Й. Вълчев, РПЗ, 143.
◊ Жлези с вътрешна секреция (ендокринни жлези). Анат. Общо название на хипофизата, надбъбречните жлези, задстомашната жлеза, щитовидната жлеза, околощитовидните жлези, половите жлези; ендокринна система. Тия вещества от химичен характер, които жлезите с вътрешна секреция (ендокринни жлези) отдават на кръвта, бидоха наречени от Бейлис и Стърлинг хормони. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 224. Между отделните жизнени процеси, които се извършват в организма, има единство и строга съгласуваност. Това се осъществява освен чрез нервната система и чрез редица химични вещества, които се отделят от жлезите с вътрешна секреция. Анат. VIII, 224. Задстомашна жлеза. Анат. Продълговат плосък орган, разположен хоризонтално зад стомаха, между далака и дванадесетопръстното черво, в което излива сок с важни за храносмилането ферменти и отделя в кръвта хормони, участващи в обмяната на веществата; панкреас. Инсулинът е хормон, който се образува в задстомашната жлеза на човека и животните. Оттам той попада в кръвта и играе много важна роля в обмяната на въглехидратите. К. Колчаков, БВ, 21. По произхода и разположението си черният дроб и задстомашната жлеза са неразривно свързани с храносмилателната система. Ал. Гюровски, АЧ, 223. Кожни жлези. Анат. Жлези, разположени във външния пласт на кожата, които имат разнообразни функции и според веществото, което отделят, биват слузни, слюнчени, слъзни, мастни, потни, млечни, отровни, миризливи и др. Лимфни жлези. Анат. Лимфни възли. Най-силно се увреждат тъканите, съставени от млади, бързо делящи се клетки, като костен мозък, лимфните жлези, половите клетки и др. ЛФ, 1958, бр. 2, 4. Мастни жлези. Анат. Кожни жлези у бозайниците и човека, чиито секрети представляват мазнини, предпазващи повърхността на тялото от вредни въздействия и др. Мастните жлези при раждане не са още напълно оформени анатомично, въпреки че започват да функционират вътреутробно. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 72. Мастните жлези се намират навсякъде по кожата с изключение на дланите и стъпалата. Анат. IХ кл, 107. Млечни жлези. Анат. Органи у женските индивиди на бозайниците и човека, в които се образува мляко за изхранването на новородените. Много лекарствени вещества или отрови се отделят от клетката на млечните жлези и проникват с майчиното мляко в организма на кърмачето. Н. Тонкин, НЗЛ, 53. Млечната жлеза на дойните животни през млеконадойния период се намира в постоянен контакт с външната среда посредством своите по-големи или по-малки каналчета, по които изтича млякото. Ив. Златев и др., МЗ, 15. Надбъбречни жлези. Анат. Органи, разположени върху горния край на всеки бъбрек, които отделят важни за организма хормони; надбъбреци. В обмяната на белтъчините участват главно хормоните на щитовидната жлеза, а в обмяната на въглехидратите – хормоните на панкреаса и надбъбречните жлези. Анат. VIII кл, 112-113. Околощитовидни жлези. Анат. Органи, големи колкото лещено зърно, от 3 до 5 на брой, разположени близо до задната повърхност на щитовидната жлеза, които отделят хормон, регулиращ обмяната на веществата в организма. Броят и разположението на околощитовидните жлези се колебае в значителни граници. Ал. Гюровски, АЧ, 308. Полови жлези. Анат. Полови органи у животните и човека, в които се образуват половите клетки и половите хормони, направляващи половата дейност; гонади. Понеже рогата у сърните са вторичен полов белег, то всяка повреда на половите жлези на мъжкото животно води след себе си и изгубването на рогата. П. Петков, СП, 45. Охлювите са разделнополови или хермафродитни животни (в един и същ охлюв се намират мъжката и женската полова жлеза). В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 21. Потни жлези. Анат. Многобройни кожни жлези, представляващи тръбички, от чиито отвори на повърхността на кожата се отделя потта. Потните жлези при някои животни, например при овцете, са разположени по цялата кожа, докато при други животни, главно при дивеча, се намират на определени места по тялото – слабините, лапите, носа и др. Я. Басаян и др., ТПК, 7. При жизнената дейност на клетките се образуват непотребни и вредни вещества. Чрез кръвта те се отнасят до отделните органи (бъбреци, потни жлези и пр.) и се изхвърлят навън. Анат. VIII кл, 63. Простатна жлеза. Анат. Орган на мъжката полова система с големина и форма на кестен, разположен в малкия таз, пред пикочния мехур, който отделя секрет, осигуряващ запазване на спермата и сперматозоидите; простата. Смущението в равновесието на половите хормони у мъжа в напреднала възраст довежда до хипертрофия на простатната жлеза. Р. Райчев, НКД, 30. От твърде важно функционално значение е простатната жлеза. Тя се разполага между дъното на пикочния мехур и предната стена на правото черво. Ал. Гюровски, АЧ, 243. Слюнчени (слюнни, слюноотделителни) жлези. Анат. Органи на храносмилателната система, които произвеждат слюнката и които у човека са три двойки – подушни, подчелюстни и подезични. Ако получаването на храна от кучето се свързва многократно с един нов, страничен агент, например биене на метронома, шум или показване на някаква светлина и пр., тогава възниква в мозъчната кора на кучето нова нервна връзка – между страничния дразнител и действието на слюноотделителната жлеза. РД, 1950, бр. 244, 3. Тимусна жлеза. Анат. Орган от два дяла, разположен в долната част на шията зад гръдната кост, най-силно изразен до половото развитие, а след това закърняващ, който образува бели кръвни телца и вероятно участва в имунитета и растежа; тимус. През първите месеци след раждането организмът на детето се намира под влияние на тимусната жлеза, към третия – петия месец започва да се усилва функцията на щитовидната жлеза. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 89. Хипофизна жлеза. Анат. Хипофиза. Влиянието на някои хормони .. е добре известно. Между тях на първо място трябва да се посочи така нареченият растежен хормон на хипофизната жлеза, който усилва дележните процеси на всички клетки. Р. Райчев, НКД, 21. Щитовидна жлеза. Анат. Орган у човека, разположен на шията пред и под хрущяла на ларинкса, който съдържа главното количество йод в организма и произвежда хормони, важни за обмяната на веществата и за растежа и развитието на организма. Радиоактивният йод се използва за лекуване на базедовата болест, при която щитовидната жлеза се увеличава и изработва по-голямо количество хормони. Затова тя изразходва повече йод, който се изземва от плазмата на кръвта. Е. Киркова, АМ, 65. Понижената функция на щитовидната жлеза предразполага към затлъстяване. Б. Кърджиев, А, 85. В обмяната на белтъчините участват главно хормоните на щитовидната жлеза, а в обмяната на въглехидратите хормоните на панкреаса и надбъбречните жлези. Анат. VIII кл, 112-113.