ЖЛЕЗЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Анат. 1. Който е снабден с жлези или по който има жлези. Сирищният фермент се образува в специални клетки в жлезистия стомах на преживните бозайници през периода на бозаенето. Н. Димов и др., ТМ, 111. От устата [на гълъба] храната минава през хранопровода, който се разширява в гуша, и отива в двуделен стомах – жлезист и мускулест (воденица). Стените на жлезистия стомах са богати на многобройни жлези, които отделят смилателен сок. Зоол. VII кл, 100. Жлезист орган. Жлезист епител.

2. Който е жлеза или има свойствата на жлеза. Лигавицата на дихателната област [на носа] е богата на ресничести и жлезисти клетки. Анат. VIII кл, 91. Кожата на дъждовния червей е съставена от епидермис, богат на жлезисти клетки. Зоол. VII кл, 28. Жлезиста власинка на растение.


Източник: Речник на българския език (онлайн)