ЖЛЕЗЍЦА ж. Остар. Умал. от жлеза (в 1 знач.); малка жлеза, жлезичка. Докле ся гваче ястието, в устата ся цеди плюнка из шест жлезици, заровени у страните и у дъното на устната празнина. КН 5, 4-5.
