ЖЛЪБЍНА̀ ж. Диал. Жлебина2. Пестеше почти цялата си пенсия и реши да си тури протеза. – Аз, баби, не мога да дъвча веки с тия жлъбини, не ми е сладко. Сп. Йончев, СбСт, 151.


Източник: Речник на българския език (онлайн)