ЖЛЪ̀ЧКА1 ж. 1. Анат. Вътрешен орган, разположен в долната вдлъбната повърхност на черния дроб, с форма на торбичка, който отделя жлъчен сок; жлъчен мехур. Поради здравословното си състояние – той страдаше от дълги години от атаки в жлъчката и все не можеше да се излекува – отказа да пие. Д. Ангелов, ЖС, 262. Махнаха и бинтовете му. Остана нещо нередно само в гръбначния му стълб, в жлъчката и далака. Д. Калфов, Избр. разк., 109. Пореха риба, а пък Недялко стоеше прав и ги учеше как да ѝ вадят червата, за да остане хайверът и черният дроб в нея, като му извадят тихо жлъчката. Ц. Гинчев, ГК, 59.
2. Секрет на черния дроб, представляващ гъста златистожълта зеленикава течност с горчив вкус, която играе важна роля при смилането и всмукването на мазнините. Нормално в денонощие се отделя около 1,5 л жлъчка. Нейните главни съставни части са: жлъчни соли и холестерин. М. Василев и др., ВБ, 449. Под влияние на жлъчката и ферментите от панкреатичния и чревния сок в тънкото черво се извършва окончателно разграждане на хранителните вещества. Анат. VІІІ кл, 53. Черният дроб притежава още свойството да образува жлъчка. Б. Койчев, Б, 102.
3. Разг. Заболяване на жлъчния мехур. – Аз съм просто развалина. Имам бъбреци, жлъчка, чер дроб. Н. Каралиева, Н, 105. – Жената знаете, е болна от жлъчка. М. Грубешлиева, ПП, 115.
◊ Капка мед, блато (ока) жлъчка (и оцет). Диал. Употребява се, когато някой с постъпките си допринася малко добро и много зло. – Море денят се познава от сутринта – взима по реда си думата Евтим градинарят. – Капка мед, блато жлъчка! Хр. Бръзицов, НЦ, 87. Пуква ми се / пукне ми се (спуква ми се / спука ми се) жлъчката. Разг. 1. Силно се изплашвам. – Воловарчетата изплезили язик от страх, жлъчката им щяла да се пукне. К. Величков, ПССъч. І, 158. 2. Обхваща ме силен гняв, яд; много се разгневявам. – Заклахме го! – дигаше той юмрук. Облог правя, ако не се пръсне от мъка. Жлъчката му ще се пукне! Г. Караславов, С, 144.
– Друга (остар.) форма: злъ̀чка.
ЖЛЪ̀ЧКА2 ж. Остар. и диал. Жлъч1, злъч1; злъчка2. Сърцето му попива капка по капка като сюнгер жлъчката и омразата към това село, към тези здрави и упорити хора. Ц. Лачева, СА, 51. Едно момчурляче седеше от десната страна до съдиите, па като го погледнеш, а оно [момчурлячето] като гущер: жълто, зелено, сухо, па зло, зло – ете казвам ти, само жлъчка! М. Георгиев, Избр. разк. 216-217. Слабата, чувствителна млада Будевска намира истинска опора в широкоплещестия мъж със силен глас, със силен дух, с преливаща жлъчка и горчив яд срещу всичко подло и долно в театъра и вън от театъра. Ст. Грудев, АБ, 61. Вие сте свободни да вярвате на разни улични сплетни за моя нравствен упадък и за набраната жлъчка, която съм бил изсипвал над всички. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 312.
◊ Изливам си / излея си жлъчката срещу някого. Разг. Давам израз на неприязнени чувства спрямо някого, на недоволство, яд, омраза спрямо някого. Никога актрисата [Будевска] не направи една клюка, един донос, не оклевети никого и не изля жлъчката си срещу когото и да било. Ст. Грудев, АБ, 177. Повдигам / повдигна жлъчката някому. Разг. Предизвиквам у някого омраза, злоба, ненавист към някого. Това го стряска и ядосва и още повече подига жлъчката му против нея, още повече усилва ненавистта му. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 241.
ЖЛЪ̀ЧКА3 ж. Само в съчет.: Синя жлъчка. Цикория; злъчка3. Освен полезни житни и бобови треви в ливадите и пасищата се срещат и растения без хранителна стойност за селскостопанските животни – киселец, синя жлъчка. Бтн VІ кл, 11. Край пътя сред повехналите лайкучки нацъфтя синята жлъчка. П. Бобев, ГЕ, 103-104.