ЖЛЪ̀ЧКАВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Който е болен от жлъчка1.
2. Който има цвета на жлъчка1; жълтозеленикав. Тъй наречената европска холера са показва с върли коремни болежи, придружени с често бълване и жлъчкав дрисък, жълт или зелен. Ив. Богоров, СЛ, 87.
ЖЛЪ̀ЧКАВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Язвителен, саркастичен, злобен; жлъчен2, злъчен2, злъчлив. Ювенал е известен със своите жлъчкави сатири. Н. Михайловски, РВИ (превод), 332. Някак си странно приказват с миряните; в думите им ся чува жлъчкав упрек за нерадението на душата си. Д. Енчев, СГА (превод), 134.