ЖЛЪ̀ЧКАВО нареч. Остар. Язвително, саркастично, злобно; жлъчно, злъчно. Той се запре да чуе отговора на приятеля си, но като видя, че приятеля му усмихнато го гледа, продължи жлъчкаво: – Що ти трябва! З. Звуков, О, 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)