ЖЛЪ̀ЧНО. Нареч. от жлъчен2; язвително, саркастично, злобно, злъчно. Но той премълча, намръщи се, сбра жлъчно устни и изхвуча нещо през нас. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 146. – Подлъгал се е белки по славата на хаджи Донка. – И по парите му – додаде Ненко жлъчно, – дето ги е обрал от сиромашта и е разплакал толкова вдовици и сирачета. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 142. – Чувай, общината търси безработни за чистене на снега. Ето случай да изкараш някоя и друга пара. А той жлъчно се усмихна. Поправя ли това работата? Снегът ще се стопи, а после? М. Грубешлиева, ПП, 106.
ЖЛЪЧНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до жлъчка1 (в 1 знач.), напр.: жлъчнокаменен, жлъчно-чернодробен и др.