ЖЛЪЧНОКА̀МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Мед. За болест, болка и под. – който се предизвиква от присъствието на камъни в жлъчката (жлъчния мехур). Някои лекарства се предписват под форма на капки (за сърце, за жлъчнокаменни кризи и т.н.). Н. Тонкин, НЗЛ, 62. Жлъчнокаменната болест се характеризира с образуване на камъни в жлъчните пътища, най-вече в жлъчния мехур. М. Василев и др., ВБ, 452.