ЖЛЪ̀ЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на жлъчен2; язвителност, саркастичност, злобност, злъчност. В гласа на Шопова звучеше жлъчност, размесена с ревност. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 59. Бае Гавриил, боднат от тоя присмех, с удвоена жлъчност настави: – Ама аз не го бедя за това, за което вие мислите, а за това, което той мисли да стори – да тури на ръка париците на бедните сирачета. М. Георгиев, Избр. тв, 430.