ЖМЍЧКА, мн. няма, ж. Разг. Детската игра криеница; жумичка. Качваха се [децата] по етажите, надничаха през прозорците, а като им омръзнеше, играеха на жмичка или на топка. И. Петров, ЛСГ, 41. Една вечер, след като се наиграли до насита на жмичка, момчетата от махалата, седнали пред оградата на баба Кина. В. Райков, ПВ, 14. Играех до отмаляване с децата от махалата на влак, на жмичка и кукли. Н. Каралиева, Н, 21.