ЖМУ̀ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Бера бързо заедно с листата, обикн. плодове; шмуля. Често храната на партизаните се свършваше и по цели дни гладуваха. Понякога се хранеха с жито от нивите, жмулеха с шепи недозрели зърна от класовете. Ем. Коралов, ДП, 142.