ЖНЍЯ, -ѝеш, мин. св. жних, несв., прех. Диал. Жъна; жна, жнея. Кога дойде време за жнане, татко ми покани на жетва от три села момите и момците, да я жният. Кога тие си жнияле, ето ти от корията им излегла една лисица. Нар. прик., БНТв Х, 276-277.
