ЖОКÈЙКА1 ж. Спорт. Жена жокей1. Една млада жокейка препусна току пред носовете на публиката от първите редици. Тя скачаше от коня, мяташе се леко, прехвърляше се като перо – и все под равния и игрив такт на музиката. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 33.
ЖОКÈЙКА2 ж. Разг. Вид шапка, с козирка отпред, която се носи обикн. от жокеите. Директорът се появи. Съгледа го, подвоуми се (дългата козирка на Живковата жокейка закриваше част от лицето му), но като се увери кой беше дошел в банката му, възторжено дойде при него и свойски му рече: – Живко, ти ли си бе? Пл, 2016, кн. 1, 96. Катомски излезе победител. Изправен пред публиката, той смъкна от главата си червената жокейка. Хиподрумът стана на крака. (превод) К, 1980, кн. 5, 59.