ЖÒКЕР м. 1. Особена карта за игра, на която е изобразен клоун и която може да заменя всяка друга карта, предимно при игра на покер; джокер. Избираше да изтегли случайна карта, дори да използва жокер, когато държеше в ръцете си асо. Ал. Главанакова, ТП (превод), 130.

2. Прен. Информация, която подсеща, помага при отгатване, решаване на някакъв въпрос. Учениците могат да използват като „жокер“ източниците, открити в интернет. В. Стойчева и др., ВТМ, 69. Печели отборът, отговорил вярно на всички въпроси. И накрая жокери, или помощ в търсенето... Всички имат право на два жокера, поискани от библиотечните специалисти. СбБКМ, 72.

3. Прен. Човек, който е най-подходящ, най-добър за извършване на някаква дейност, за осъществяване на някаква цел; джокер. Именно Кержаков стана жокерът в състава на „Зенит“. В края на двубоя срещу уморените португалци с едно докосване след центриране той „осребри“ усилията на руския отбор да открие резултата. РДн, 2013, бр. 42, 24.

– От англ. joker.


Източник: Речник на българския език (онлайн)