ЖÒНГА ж. Диал. Оток от удар по главата; цицина. Влезе ниско, пълничко човече, навярно връстник на инженера, с остригана валчеста глава и едра като орех жонга на челото. Х. Русев, ПЗ, 10.
– Друга форма: джòнга.
