ЖÒПКА ж. Диал. Пръчка, тояга. Край храстите до моста стоеше висок юноша с кирливо фесче, с кожена торба през рамо и жопка в ръка. Х. Русев, ПЗ, 5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)