ЖРЕБÈ, мн. -та, ср. Диал. Жребче. – И пчелите ще се подрязват и кравите ще трябва да се прегледат, и няколко жребета има за подвиване – с една реч, работа сè има. Ц. Гинчев, ГК, 252. Марко отива най-напред да види тарапаната на баща си, след това отива при „слано“ (солено) езеро да търси кобилата и жребето му. Б. Ангелов, ЛС, 53. Жребе, което ся остави за завъда, трябува да бозае най-малко 5 месяца. Лет. 1874, 277. Разигра юнако сърце, / како риба во длабоко море, / како жребе во големо ергеле. Нар. пес., СбНУ ХХІХ, 28.
◊ Подмятам /подметна жребе под вола някому. Диал. Излъгвам, измамвам, изигравам, някого.
– Друга форма: ждребè.
ЖРÈБЕ, мн. -та, ср. Остар. Жребий; жребие. Наказанията ще извършват онези членове на тайната полиция, на които падне жребе. Ив. Унджиев, ВЛ, 184.
– Друга форма: ждрèбе.