ЖРÈБЕНЕ ср. Отгл. същ. от жребя и от жребя се. – Цяла нощ се мъчи. Трудно жребене беше. Стара е вече кобилата, затова – обясни старецът. Р. Михайлов, У, 37.
– Друга (диал.) форма: ждрèбене.
