ЖРЕБÈНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от жребè; жребче, жребченце. Викенти гледа: нà една талига / пред тях вървеше, .. / жребенце и кобила ги застигат. Ем. Попдимитров, СР, 139.
– Друга (диал.) форма: ждребèнце.
