ЖРЕБÈЦ, мн. -бцѝ, след числ. -бèца, м. Нескопен породист кон за разплод. Стадото се пази добре и от жребеца, който, като забележи, че някои кобили са се заделили надалеч, препуска към тях, прибира ги. Й. Йовков, ЧКГ, 69. Най-много подобрение е направено по коневъдството, с откупването на чистокръвни жребци и откриване на държавни и окръжни конезаводи. А „България“, 51. Белият кон също тъй поведе своето стадо, двете стада се разминаха мълчаливо. И макар че единият от водачите беше загубил в двубоя, и двата жребеца бяха еднакво величествени. Й. Радичков, НД, 39. // Буен кон за езда. Подсвирна тихо на коня си. Арабският жребец коленичи. Караибрахим прекрачи през седлото и конят без усилие се изправи. А. Дончев, ВР, 11. Докле се опомним, докле разберем отде дойде стрелата, гледам нашият болярин се метна на белия си жребец и препусна към юг. Ст. Загорчинов, ДП, 302.
– Друга (диал.) форма: ждребèц.