ЖРÈБИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Жребий. Изборът [на дежурен моряк] ставаше най-напред по жребие – хвърляха зарчета. П. Спасов, ХлХ, 362. Тогава решиха, че е време да разделят глината, и почнаха да я правят на равни топки. Хвърляха жребие, всяка взе дела, който ѝ се падна, и тръгнаха към домовете си. Й. Радичков, ПЦ, 46. – Хайде да играем на войници! – Добре – сериозно отвърна Ното. – Но ще хвърляме жребие кой пръв ще бъде офицер. Г. Белев, ПЕМ, 101. Престъпления, наказуеми със смъртно наказание, се разглеждат в присъствието на съдебни заседатели, избрани с жребие от съдилището. А „България“, 79.
– Друга (остар. и диал.) форма: ждрèбие.