ЖРÈБИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, след числ. -ия, м. 1. Условен знак, който се хвърля или изтегля наслуки измежду много други еднакви с него знаци при спор, при разпределяне на нещо, за да осигури някакво право, предимство или задължение на някого. Мъжете спряха да се бият, запъхтените предводители кимнаха с глави и жребият беше приготвен – три сламки в шепата на Панкуди, с различни дължини. Н. Хайтов, Л, 21. Залата, където борците теглеха жребия, ми беше позната. Л. Стефанова, ВМД, 106. В стара летопис се разказва, че според обичай, останал от древността, франките делели цялата плячка по жребий. Ист. VІ кл, 9.
2. Прен. Само ед. Книж. Съдба, участ. Гледах я и хубостта ѝ заличи пътищата, по които бродех, а сърцето ме болеше и малко оставаше да прокълна и жребия си, и расото си. А. Дончев, ВР, 178. Пътищата по нашата бащина страна, вие сте влезли в нашето съществувание, би казал човек, още преди рождението ни. И аз мога само да бъда благодарен, че моят жребий бе да мина по вас. К. Константинов, П, 7. Прозвучало ли е някога в душата на страдалеца роптание против жестокия жребий, който му бе писано да изтърпи? К. Величков, ПССъч. VІІІ, 70.
◊ Жребият е хвърлен. Книж. Решението е взето, няма връщане назад.
– Друга (остар. и диал.) форма: ждрèбий.