ЖРЕБЧÈ, мн. -та, ср. Малкото на кобила. А равнината звъни, кипи. Всичко е младо. По шосето се носят бързи, весели двуколки. Кобилите тичат и се озъртат. Спроти тях подскачат дългокраки жребчета. Н. Стефанова, РП, 24. Една вечер късно, чорбаджи Стоил побесня, когато видя своето любимо едногодишно жребче да влиза на три крака в двора – някой го бе ударил по лявата предна нога. Хр. Максимов. СбЗР, 36. Доведоха жребче и две телета, които вървяха покорно, впримчени в оглавници от плетен коноп. Г. Манов, КД, 76. // Гальов. Млад кон. Спомни си само за алестото жребче, което се готвеше да учи на езда тая пролет – спомни си за хубавото младо конче със същата тъга, както за майка си и за Благуна. Д. Талев, ЖС, 31.
– Друга (диал.) форма: ждребчè.