ЖРЕБЧÈНЦЕ, мн. -а, ср. Умал.-гальов. от жребче. Газят ливади широки, / та косят трева зелена, / .. / да хранят крави, теленца, / кобили, още жребченца. Ем. Попдимитров, ПМ, 62.

– Друга (диал.) форма: ждребчèнце.


Източник: Речник на българския език (онлайн)